1. Обективно право. Частно и публично право. Гражданското право като дял от частното право icon

1. Обективно право. Частно и публично право. Гражданското право като дял от частното право

Реклама:



Название1. Обективно право. Частно и публично право. Гражданското право като дял от частното право
страница1/10
Дата конвертации06.05.2013
Размер1.4 Mb.
ТипДокументы
источник
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

1. Обективно право. Частно и публично право. Гражданското право като дял от частното право. Думата право идва от латинската directus и означава да се прави онова, което съответства на правилата. Въпреки единството във вижданията по отношение на понятието и неговата етимология, думата “право” има две различни съдържания: Едното определя правото като правила за поведение, които уреждат отношенията между хората в едно общество и чието спазване е гарантирано от публичната власт. Следователно това са правния ред, правните норми, или по-точно сборът от всички правни норми, които са в сила в една държава. Тези правила за поведение са изработени от държавната власт, от която се санкционират и нарушителите им.Другото становище схваща правото като правно можене, като оправомощаване от правна норма. Говорим за дадена власт на едно лице да ползва една вещ или да изисква от друго лице изпълнение на една престация.В първия случай говорим за право в обективен смисъл на думата, във втория – за право в субективния смисъл на думата. Налице е една реалност, съставена от два елемента. Това обуславя разглеждането на правото в два раздела: обективно и субективно право.Съжителството между хората изисква

ред и организираност. Щом като човекът живее с останалите хора, той е свързан с тях и въпреки желанието за самостоятелност, независимост и пълна свобода в действията, неговите прояви трябва да намерят уредба. Междучовешките отношения са многообразни и различни взависимост от групите, в които се взаимодейства и от целта, която се преследва. И като такива се нуждаят от регламентация. Тази регламентация трябва да създаде ред в отношенията между хората. Става дума за правила или норми, които се състоят от забрани и указания. Тези правила обикновено са свързани с обичая, морала, етиката, нравите, религиозните виждания и т.н. Правните норми са правила за поведение, които в организираното общество регулират обществените отношения и чието спазване е осигурено при нужда чрез публична принуда. Правните норми трябва да са израз на принципа на справедливостта. Те трябва да са съобразени и с принципите на уважение на човешкото достойнство, правото на живот, на свобода, на собственост. Сборът от всички тези правни норми представлява обективно право.Много отдавна правните норми са разделени на две групи – норми на публичното и норми на частното право. В теорията съществуват три тези относно разграничаването на правните норми: Теория на интереса – тя обосновава разликата с оглед на това на чий интерес служи правилото: на интереса на общността или на интереса на отделната личност.Субективна теория – взема предвид факта дали има или липсва субординация или суперординация между правните субекти. Съответно на това в публичното право имаме подчиненост на един от участниците в правоотношението, а в частното право е налице равнопоставеност /изкл. семейното право/. Субектна теория – тя изхожда от това, дали в правоотношението участва субект с властническо положение и в това си качество упражнява своите права. Днес се приема, че частното право е онзи клон от правото, който регулира отношенията между отделните членове на обществото или държавата на базата на тяхната равнопоставеност, признавайки автономията на волята. За разлика от него публичното право е този раздел на правото, който урежда отношенията на държавата и други свързани с йерархическата власт структури /общини, области/ както към техните членове, така и по между им, които се характеризират със субординация и суперординация. В неговото предметно съдържание присъства елементът на imperium, т.е. държавно-властническо проявление. Публичното право има за цел да уреди организацията и функциите на държавната власт. Неговата задача е задоволяване на обществените нужди и публичния интерес. ГП е онзи дял от частното право, който важи и се прилага за всички правни субекти, като засяга всички лица. То няма предвид само определена част от населението на една държава, то обхваща всички жители. ГП е основата на ЧП. То е негова главна и съществена съставка. ГП има своята дълга история на базата на ГП на древния Рим. В началото се наблюдавало почти пълно съвпадение между ГП и ЧП. Но с течение на времето са се създали и други раздели в рамките на ЧП. По този начин в ЧП се включват освен ГП и търговското, банковото, авторското и др.


^ 2. Съпоставка на ГП с други клонове на ГП ГП е частно право. Като такова то е част от обективното право. Със своя специфичен предмет на разглеждане и регламентиране то се разграничава от други клонове на правото. Гражданско и Търговско право – ТП е частно право. У нас то се обособява след Освобождението с влизането в сила на ТЗ от 1897г. и на основата на редица други нормативни актове на търговското законодателство. Отликата му от ГП е в това, че при него се регулират правоотношенията, свързани с търговски дела. ГП е общото право, което регламентира частноправните отношения на правните субекти – ФЛ и ЮЛ, а ТП е специално право, което намира приложение при правоотношенията, породени от търговския обмен. ТП се характеризира с бързина и опростеност, свързани със сигурността в търговския оборот. А базата на сигурността е пълната публичност и изясненост на правните субекти и тяхната дейност, което се постига главно чрез търговските регистри. ТП познава по-голяма строгост и усилени санкции в сравнение с ГП, изразени в по-голям брой императивни норми. ГП отдавна е намалило значението на правния обичай, докато в ТП обичаят често има приоритет. ТП в много по-малка степен в сравнение с ГП поставя изисквания за форма като условие за действителността на правните действия или за доказване. Целта е да не се спъва търговския оборот. В ТП има изключително само възмездни отношения, докато нормите на ГП регламентират според волята на правните субекти както възмездни, така и безвъзмездни отношения по предоставяне на имуществени и неимуществени блага. Споровете по търговски правоотношения се разглеждат от общите граждански съдилища. Производствата за защита на субективни права по граждански и търговски правоотношения са едни и същи, с изключение на универсалното принудително изпълнение при несъстоятелност, което се прилага спрямо търговци. Гражданско и Трудово право – Трудовото право се заражда и съществува продължително време като част от ГП, поради което то притежава общи белези с него. Страните по трудовите правоотношения са ФЛ и ЮЛ, правопораждащия юридически факт – договор. Но за разлика от гражданскоправните норми, нормите на ТП регламентират отношенията по реализацията на пазара и съхранението на работната сила като една особена стока. Тук има много императивни норми. Страните са равнопоставени само дотолкова дали да се сключи трудов договор. С оглед предмета на регулиране в ГП престацията е резултатът, а в ТП – престацията е работна сила /живия труд/. С оглед метода на регулиране в ГП имаме равнопоставени правни субекти. В ТП равнопоставеността съществува при възникване на трудовото правоотношение, но впоследствие, главно при трудовата дисциплина имаме отношение на власт и подчинение. С оглед на риска – в ГП той се урежда договорно, а в ТП той е за работодателя. С оглед на собствеността на изработената вещ – в ГП тя се урежда договорно, а в ТП е за работодателя. Гражданско и Международно частно право – нормите на МЧП са тясно свързани с ГП. Голяма част от тях се прилагат към граждански правоотношения с международен елемент. Това са такива правоотношения, които са свързани с два или повече правопорядъка, поради което се налага да се определи гражданското право на коя държава следва да се приложи. Нормите на МЧП, които се отнасят до граждански правоотношения се съдържат в гражданското законодателство. Гражданско и Гражданскопроцесуално право: ГПП представлява самостоятелен отрасъл на публичното право. Гражданскопроцесуалните правоотношения са властнически; при тях едната страна винаги е държавен правозащитен орган – съд, съдия-изпълнител, нотариус и т.н. Нормите на гражданския процес са в преобладаващия си брой императивни. ГП регламентира субективни права, а процесуалното право се занимава със защитата на нарушените права. Процесуалното право е процедурно, защитно, формално право. То е вторично спрямо ГП.


^ 8. Гражданскоправни норми – същност и съдържание. Видове гражданскоправни норми. Презумпция и фикция. Правните норми са израз както на волята на отделния индивид, така и на нейното проявление. Правните норми по принцип са двустранни – те създават права и задължения за отделни правни субекти, които при неизпълнение са свързани с възможността да се потърси държавната принуда за осигуряване изпълнението на определени задължения. Правната норма е общоважащо правило за поведение. Тя има общ и абстрактен вид и е предназначена да регулира всички еднакви по вид случаи и отношения. Правната норма се отнася до неопределен брой субекти, които ще бъдат участници в определен вид отношения. Правната норма предписва определено поведение, което може да бъде действие или бездействие. Тя дава и указания за последиците, които ще настъпят, ако не се изпълнят нейните предписания. Структурата на правната норма се образува от 3 взаимносвързани и взаимнозависими части: Хипутезис – в него се определят обстоятелствата, при настъпването на които тя се прилага /Определя фактическия състав, при чиято наличност се предписва определено поведение/. Диспозиция – това е основната част на правната норма. Тази част съдържа предписанието за дължимото поведение. Тук се определя действието или бездействието, което се изисква от един правен субект. Санкция – това е заключителната част от нормата. В нея се указват онези последици, които ще настъпят при неспазване на формулираните в диспозицията изисквания. Санкцията представлява принудителни мерки, които могат да бъдат насочени или срещу личността на нарушителя или против неговото имущество. Нормалното положение е и трите елемента да се намират в една правна норма. Но е възможно те да бъдат разкъсани в различни правни норми. Гражданскоправната норма определя кои отношения ще получат характера на правоотношения и съответно на това ще бъдат регламентирани. Те определят какви отношения, с какви права и задължения, с какво съдържание и между кои лица възникват. Гражданскоправните норми имат за адресат правни субекти – ФЛ и ЮЛ. Нормата третира своите адресати като равнопоставени страни в едно правоотношение, при което липсва субординация или суперординация. По този начин се разграничават гражданскоправните норми например от административните или трудовите норми. Видове гражданскоправни норми: Според органа, който ги издава: НС приема Конституцията, кодекси, закони и нормативни решения. Кодексът е закон, който се характеризира с това, че с него се уреждат обществени отношения, предмет на цял клон от правната система или обособен негов важен дял. Законът е НА, който урежда цялостно една материя, като регламентира всички основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба. Решение с нормативен характер е правна норма с по-конкретен обхват и с временно действие. МС приема и одобрява редица подзаконови актове. Постановления издава в два случая: когато приема правилник, наредба или инструкция и когато съобразно със законова разпоредба или овластяване урежда неуредени от нея обществени отношения в областта на неговата изпълнителско-разпоредителска дейност. Правилник се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организация на държавни органи или за вътрешен ред за тяхната дейност. Наредба се издава за прилагане на отделни разпоредби или на други подразделения на закон. Инструкцията, издадена от МС или от министър дава указания до подчинен орган относно прилагане на НА, чието изпълнение трябва да се обезпечи. Общините могат да издават наредби за уреждане на неуредени от НА с по-висока степен обществени отношения с местно значение. Отделни общности или структури издават свои гражданскоправни норми, приети на общи събрания. Съобразно със задължителността си имаме два вида правни норми: императивни и диспозитивни. Императивните норми защитават обществения интерес и затова имат повелителен и принудителен характер. Диспозитивните правни норми защитават частния интерес на отделните граждани, така че неспазването им не накърнява обществения интерес. Тези норми са свързани със свободата за договаряне, с възможностите за разгръщане на частната инициатива. В някои случаи една норма може да бъде и диспозитивна, и императивна. Повелителният характер може да бъде в една насока, а диспозитивния в друга. Характерът на тези норми се установява не от техния хипутезис, а в тяхната диспозиция. Страните не могат да уговарят настъпване на правни последици с оглед на ФС, различни по елементи от тези, които са предвидени от правната норма. Според предназначението си те биват тълкувателни, когато изясняват договореностите между страните, ако са неясни и непълни, и допълващи, когато се прилагат само ако страните не са договорили нищо. Диспозитивните норми са с неопределени и определени граници. При първите страните разполагат с пълна автономия на договаряне. При вторите страните имат определена автономия, лимитирана от правната норма. Вън от тези граници нормата е императивна. Съобразно с обема на приложното им поле: Гражданскоправните норми могат да се прилагат по отношение на всички субекти или по отношение на част от тях. Във втория случай те намират приложение спрямо определена група от граждани или ЮЛ. Гражданскоправната норма може да се прилага към всички правоотношения от определен вид, а може да се прилага само към правоотношения със специфична характеристика или с определени особености. Гражданскоправните норми се различават и във връзка с техния териториален обхват. Тези, които действат в пределите на цялата територия на страната, се наричат общи, а тези които имат приложение само върху определена част от нашата територия, се наричат местни, локални норми. Съобразно със съдържанието им: Самостоятелни са онези правни норми, които действат самостоятелно, независимо от другите, тъй като съдържат в себе си всички елементи, които да дадат възможност да бъдат прилагани. В тях и трите елемента на нормата са напълно дадени. Несамостоятелни са онези правни норми, които се прилагат във връзка с други правни норми. Те сами нямат приложимост, защото не съдържат трите елемента, присъщи на правните норми. Съобразно с поражданите последици: Заповядващи са тези правни норми, които създават задължения да се извърши едно действие. Заповядващите правни норми имат точно определен адресат. Те изискват от съответния правен субект не пасивност, а едно активно действие. Забраняващи са тези правни норми, които за разлика от предходните задължават към бездействие. От конкретния правен субект се изисква пасивно поведение. Забраняващия характер на тези правни норми не се променя от това, дали са адресирани до конкретен правен субект или до всички правни субекти. Овластяващи са тези правни норми, които регламентират субективни права за извършване на положителни действия или за признаване на определено качество на едно ФЛ или ЮЛ. Тя разрешава на правния субект, адресат на тази норма, да действа в рамките, определени от нея, да упражнява признатите му субективни права. Съобразно с възможностите за извършване на конкретна преценка при прилагането на правната норма: Абсолютно определената гражданскоправна норма е съвсем стриктна и точна и се прилага направо. Относително определената норма е гъвкаво формулирано правило. Тя може да бъде прилагана само след преценка на фактите, на елементите на правоотношението и на елементите на ФС на съответната правна норма. Разликата между тези два вида норми се разкрива при тяхното прилагане. Според обекта на регулиране: Гражданскоправните норми регламентират поначало имуществени правоотношения – вещни, наследствени и т.н. ГП съдържа, макар и по-малко на брой норми, които третират неимуществени правоотношения. Според това дали става дума за нормиране на субективни права или за нормиране на реда за осъществяване на правната им защита: Материалноправни норми са тези, които определят съдържанието на субективни права, условията за тяхното възникване, изменение или погасяване. Процесуални норми – те определят реда за осъществяване на правната защита на нарушените субективни права. Разликата между двата вида норми не е само формална, а е много по-съществена. Процесуалноправните норми имат по правило обратно действие за разлика от материалноправните. Презумпцията /предположението/ е начин на мислене, по силата на който от наличието или проявата на един факт се извежда друг факт, който не е доказан или не е известен. Една гражданскоправна норма може да съдържа в себе си едно предположение. То има значението на доказване на даден факт. Предположенията са законни и човешки. Законните се създават и определят само от правната норма. Човешките предположения са логични предположения и могат да се направят от съдията в конкретен случай. Законните предположения биват два вида: Оборими са тези презумпции, при които гражданскоправната норма допуска установяване на противното. Необорими презумпции са тези, при които гражданскоправната норма не допуска оборването на презумпцията – установяване на обратното или различно от предположеното. Според правното им значение законните презумпции делим на: материалноправни и процесуалноправни. Оборимите презумпции съдържат в себе си едно процесуално правило. Оборването му е в тежест на страната, която има съответния правен интерес. Материалноправните презумпции са необорими, защото това е тяхната цел.

Презумпцията установява предположения както за факти, така и за субективни права. Фикция – това е нещо измислено от правната норма. Чрез нея се прави извод за съществуването на нещо, което не съществува. Юридическата фикция е процедура на юридическа техника, чрез която се смята за съществуваща една ситуация, явно противоречаща на реалността. Фикциите в ГП не са много. Нормите, които съдържат фикции са винаги материалноправни.


^ 10. Правоприлагане на гражданскоправните норми Влизането в сила на гражданския закон само по себе си не означава неговото прилагане. Действието му е предпоставка за неговото прилагане, което само тогава е налице, когато правните субекти съобразяват поведението си с предписанието на правните норми. При извършване на правни действия, съобразени със закона, при изпълнението на задължения или при осъществяване на субективни права, гражданскоправните субекти прилагат закона. Това е правоприлагане в широкия смисъл на думата. Правоприлагането в тесния смисъл на думата се приема като дейност на компетентни държавни органи по приложението на НА. То се осъществява от органите на съдебната и изпълнителната власт. При него конкретните факти или ФС, осъществени в действителността се подвеждат под правната норма, в чийто хипутезис са предвидени. Въз основа на диспозицията на правната норма се извеждат конкретните правни последици, които фактите пораждат. Санкцията на правната норма или други санкционни норми определят правните последици, които настъпват при неизпълнението или лошото изпълнение на породените гражданскоправни последици. Възможно е един и същи ЮФ или ФС да е описан в хипутезиса на две или повече правни норми. В този случай може да се постъпи по три начина: Кумулативно приложение – прилагат се правните последици на всички гражданскоправни норми, които съдържат в хипутезиса си съответния ЮФ или ФС. Алтернативно приложение – прилагат се само правните последици на една от правните норми, в чийто хипутезис е включен конкретния ЮФ или ФС и това се определя по избор от заинтересования правен субект или трето лице. Евентуално /субсидиарно/ приложение - едната правна норма се прилага напълно, а дали ще се приложи другата зависи от това дали тя е в интерес на страната.


^ 9. Конфликти на гражданскоправните норми по време, място и спрямо лицата Действието на гражданскоправните норми е ограничено в три направления: във времето, в пространството и спрямо лицата. Действие на гражданскоправните норми по време - Действието на гражданския закон се проявява от момента на влизането му в сила. Сигурността и установимостта на разгласяването на новата правна норма могат да се постигнат чрез официално обнародване. То става у нас чрез Държавен вестник. Съобщаването в пресата, по радиото и телевизията, издаването в отделна книжка не се смята за обнародване. Задължителната сила на гражданския закон се проявява независимо от това дали гражданскоправните субекти са се възползвали от разгласяването му и са узнали съдържанието на гражданскоправните норми или не. Правният ред съдържа една неписана презумпция – незнанието на закона не е уважителна причина. Чл.5 от Конституцията определя като принцип, че НА влиза в сила в 3-дневен срок от обнародването му. Периодът от обнародването на нормата до деня на влизането й в сила се нарича освобождаване на закона и в този период съответния закон не е в действие. Конституцията предвижда две изключения. Едното е, че НА може да влезе в сила от деня на обнародването му, а другото е, че може да влезе в сила след определен срок или в определен ден. Ако НА няма изричен текст за това, кога влиза в сила, се прилага конституционното правило за три дни. Една правна норма или НА са в сила, докато не бъдат отменени. Отмяната означава, че те вече не са в сила. Отмяната е формален акт и е налице само тогава, когато законно предвидените предпоставки и процедури са налице. Тя настъпва по два начина: Когато основанието за отмяна се съдържа в самия НА. Тук са възможни два варианта: Възможно е в самия закон да има срок за действие. Това е временен НА с конкретен срок и когато този срок изтече се отменя НА. Вторият вариант се прилага при закони и подзаконови НА, които се издават с оглед постигането на конкретна цел. С осъществяването на целта НА се счита за отменен. Когато основанието за отмяна пряко се изрази в друг закон. Това е по-често срещаната отмяна. Основанието за отмяна се съдържа в друг, последващ закон. Отмяната може да обхване цял НА, част от него или отделна негова разпоредба. Най-добрата и ясна отмяна е изричната. В този случай новия закон изрично я постановява. Правото обаче познава и мълчалива отмяна. Това е случаят, когато последваща норма урежда по нов начин същия предмет, ако и старият и новият акт имат едно и също приложно поле. Но за да е приложимо това правило, трябва да има пълно покритие на предмета на регулиране. Изключенията от това правило са няколко: Отмяна на по-стария от по-новия закон настъпва, ако и двата са от една и съща степен. НА от по-ниска степен не може да създада уредба, противоречаща или различна от тази, създадена с акт от по-висока степен. Има случаи, когато единият закон е общ, а другият специален. В този случай и двата закона се прилагат. Трябва да се различава отмяната на един гражданскоправен НА от спирането на неговото действие. Последното се нарича още суспендиране. Отмяната означава окончателно отпадане на една правна норма, а спирането означава временно преустановяване действието на една гражданскоправна норма. Спирането на действието на правните норми може да важи за цялата страна или за определен регион. Срокът на спирането може да бъде определен или неопределен. В този срок важат временни правила. Суспендирането са налага при природни бедствия, война, преврат и т.н. Правилото относно действието на новия граждански закон по време е, че той урежда ЮФ, които са се проявили след влизането му в сила, както и заварените висящи граждански правоотношения за в бъдеще. Действието на гражданския закон от влизането му в сила за в бъдеще се означава с латинския термин ex nunc. Под обратно действие на един закон се означава това, че под неговите норми трябва да се подведат и факти, извършени или настъпили преди влизането му в сила, за да добият от него своята нова правна преоценка, която тия факти са добили от закона, при чието формално действие те са възникнали. Обратно действие имаме и в друг случай – когато новата норма или новия граждански закон преурежда заварените от него правоотношения за в бъдеще. Следователно той обхваща не само онова, което ще се породи през неговото времедействие, а и онова, което се е появило преди него и за което страните не са могли да знаят. Това именно се нарича обратно действие, а то по принцип е изключение и се прилага много рядко – само когато са налице съображения за справедливост или целесъобразност. Единствено тълкувателните норми имат обратно действие по правило. Действие на гражданскоправните норми по място - действието на гражданският закон е ограничено и по място. Територията, върху която той може да действа, когато не са предвидени изрично в него ограничения, е тази върху която се разпростира суверенитета на РБ. Това е територията на нашата държава по суша и по вода, както и корабите и самолетите, които се движат под български флаг, а също и българските дипломатически и консулски представителства в чужбина. По силата на правилата на МЧП българският закон може да се приложи и спрямо български граждани в чужбина или спрямо чужди граждани у нас и в чужбина, когато изрична норма повелява това. Гражданскоправната норма може да се прилага и върху част от територията на страната. Местните органи издават правни норми, които имат действие само в рамките на ръководената от тях територия. Кметът на едно населено място издава актове, валидни само на територията на общината. Действие на гражданскоправните норми спрямо лицата - гражданскоправната норма може да има действие спрямо всички правни субекти, пребиваващи на територията на страната. Има обаче и закони, действащи само по отношение на чужди граждани, пребиваващи в нашата държава. Някои закони могат да се прилагат само спрямо ФЛ или само спрямо ЮЛ.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Добавить документ в свой блог или на сайт


Реклама:

Похожие:

1. Обективно право. Частно и публично право. Гражданското право като дял от частното право icon1. Обективно право. Частно и публично право. Гражданското право като дял от частното право. Думата право идва от латинската directus и означава да се прави онова, което съответства на правилата
Гп има своята дълга история на базата на гп на древния Рим. В началото се наблюдавало почти пълно съвпадение между гп и ЧП. Но с...

1. Обективно право. Частно и публично право. Гражданското право като дял от частното право icon1. Понятие за гражданско право. Частно и публично, частно и гражданско право. Дуализъм и монизъм на частното право. Съпоставка на гражданското с търговското, трудовото, международното частно и гражданскопроцесуалното право
Терминът “гражданско право” води началото си от Римското право и е буквален превод на ius civile. Още в Римското право се е очертала...

1. Обективно право. Частно и публично право. Гражданското право като дял от частното право iconДял първи въпрос понятие и система на гражданското право. Обективно гражданско право
Историята на гражданското право се свързва главно с римското право. Терминът гражданско право е превод на латинското наименование...

1. Обективно право. Частно и публично право. Гражданското право като дял от частното право iconКато обект право
Обективно гражд право. Гражд, частно и публично право. С-ма на гражд право. Особености на гражданскоправните източници, видове. Гражданскоправн...

1. Обективно право. Частно и публично право. Гражданското право като дял от частното право iconПонятие за гражданско право. Предмет и система на гражданското право като частно право
О право обхваща критериите и начина за разпределение и подреждане на правните норми. Тя е предпоставка за създаване на общи правни...

1. Обективно право. Частно и публично право. Гражданското право като дял от частното право iconI въпрос №1 понятие и система на гражданското право
Частното право има три правни отрасъла: гражданско право, търговско право и трудово право. Основен отрасъл е гп. От него се отделят...

1. Обективно право. Частно и публично право. Гражданското право като дял от частното право iconЗакон за банковото и кредитното дело, закон за ценните книжа и фондовите борси и др
Предмет: съществуват две области в правната наука публично и частво право. Частното право има три правни отрасъла: гражданско право,...

1. Обективно право. Частно и публично право. Гражданското право като дял от частното право iconЗакон за банковото и кредитното дело, закон за ценните книжа и фондовите борси и др
Предмет: съществуват две области в правната наука публично и частво право. Частното право има три правни отрасъла: гражданско право,...

1. Обективно право. Частно и публично право. Гражданското право като дял от частното право iconЗакон за банковото и кредитното дело, закон за ценните книжа и фондовите борси и др
Предмет: съществуват две области в правната наука публично и частво право. Частното право има три правни отрасъла: гражданско право,...

1. Обективно право. Частно и публично право. Гражданското право като дял от частното право iconНа гражданското право
Гражданското право (ГП), може да се определи като клон, отрасъл на единното право, съвкупност от норми, които уреждат имуществените...

Разместите кнопку на своём сайте:
Документы


База данных защищена авторским правом ©wire.getdt.ru 2000-2013
При копировании материала обязательно указание активной ссылки открытой для индексации.
обратиться к администрации
Документы